Относно: Относно счетоводното отчитане на активите, които представляват музейни експонати и сбирки
Дата: 24.11.2017 12:37


Description: F:\ICOM\LOGO\ICOM_NC_Bulgaria1.jpg

До: Комисия по култура при Народното събрание
До: г-н Боил Банов - Министър на културата
До: г-н Владислав Горанов - Министър на финансиите
ТУК

Уважаеми дами и господа, г-да министри,
В заседанието си от 17 ноември 2013 година Управителният съвет на Българският национален комитет на ИКОМ обсъди ситуацията, свързана с подписано от г-н Банов разпореждане относно счетоводно отчитане на активите, които представляват музейни експонати и сбирки (Писмо № 45-00-206824.04.2017). Въз основа на това писмо в различните музеи са издадени заповеди за остойностяване на движимите културни ценности (ДКЦ), което – съгласно тези заповеди, следва да бъде извършено от уредниците-отговорници за съответните сбирки. Ситуацията поражда определено напрежение в музейните среди и е обект на активни неформални диалози. Тя бе също публично обсъждана по време на Национална музейна работна среща (Силистра, 27-29 септември 2017 г) и Археологическа конференция в Ахтопол (12-13 ноември 2017 г).
Очертават се следните проблеми:
1. Компетенции на колегията и тяхната регламентация: Започналият в различни музеи процес на остойностяване на движимите културни ценности се извършва от уредниците – отговорници за съответните сбирки (в някои случаи в изключително кратки срокове), които – съгласно разпорежданията, следва да се базират на т. 20, Раздел VІ, т. 22 от ДДС № 8/16.09.2014 г. Тези разпореждания обаче са строго специфични и засягат счетоводното отчитане на определени „операции, активи и пасиви“, макар и отнасящи се до „музейни експонати и сбирки“. Посочени са два подхода – „аналитично счетоводно отчитане и отчитане по агрегирана стойност“, които са абсолютно непонятни за специалистите, на които е разпоредено да остойностяват движимите културни ценности: изкуствоведи, археолози, етнолози, историци, реставратори, биолози и др. Подобен вид финансови познания са извън обхвата както на компетенциите, така и на професионалните им специфика и задължения, а възложената дейност не е регламентирана в нито един законов и подзаконов акт, свързан с опазването на културното наследство.
2. Отнесимост на разпорежданията към спецификата на артефактите: Указанията за изпълнение на поставената задача чрез методи и критерии от финансово-счетоводната практика са неприложими по отношение на предметите - част от културно историческото и природното наследство. По-голямата част от ДКЦ, съхранявани в музеите и галериите, които следва да бъдат „осчетоводени“, са придобити не чрез закупуване и „фактуриране“, а чрез събирателска и изследователска дейност (напр. теренни - археологически и др. проучвания). По своята същност, те са свидетелства и носители на културно-историческа памет и на информация за природни процеси, което надхвърля тяхната материална стойност. Те са и „нематериални активи“, чието оценяване би следвало да бъде комплексно и базирано на международно приети стандарти, идеята за които придобива постепенно актуалност едва в последните години. Подобни стандарти и методология по отношение на предметите от културно-историческото наследство обаче, все още нито са дискутирани, нито са приети и установени в българското и в европейското законодателство и практики .
3. Несъответствие между налично количество ДКЦ и време за оценката им; липса на единен принцип за оценка. Тревожен е стремежът да се изпълнят изисквания в абсурдно кратки срокове, тъй като става въпрос за оценяване на стотици хиляди предмети, съхранявани във фондовете на музеите и галериите. Това също води до формализиране и дори профанизиране на процеса, в редица случаи – чрез механично привнасяне на оценки, правени по друга логика. Ето няколко примера:
• На Оценителни комисии в музеите и галериите са давани оценки за възнаграждения, в случаите, когато в музеите се предават ДКЦ (по чл. 92, ал. 1 от ЗКН и чл. 88 и 91 от Закона за собствеността). Трябва да се подчертае, че в този случай става дума за възнаграждение (а не за цена!). Има примери на механично осчетоводяване именно на това възнаграждение (без оглед на реалната стойност – материална и нематериална), като се следва линията на „най-малкото съпротивление“;
• Застрахователни оценки - те отчитат по-скоро риска, на който са подложени ДКЦ при организиране на временни изложби (т.е. покриват евентуална повреда). При изчезване на предмета обаче, загубата е невъзвратима, тъй като дадената оценка не покрива цялата стойност (материална и нематериална) .
• Оценки във връзка с експертизи, възложени от органите на досъдебното производство, прокуратурата и/или съда. Те са съобразени с пазарната цена на предметите в момента на извършване на експертизата и по-скоро отчитат вероятната печалба при осъществяването на възмездна сделка (към момента на извършване на оценката), както и варварския акт на унищожаване на информацията за произхода на всяка ДКЦ. По правило експертизите, наред с оценките се приемат от съответния съд (като основание за издаване на присъдата) и се депозират в НАП и МК за присъждане на отнетите в полза на държавата ДКЦ. Те обаче нямат отношение към процеси от типа на инфлацията.
• В случаите, когато се остойностяват археологически и етноложки движими ценности се сблъскваме със следния парадокс. На практика, една и съща вещ, в зависимост от произхода си, ще е носител на различна културно-историческа информация и би следвало да има различна стойност, т.е. вещ с минимална материална стойност може да бъде носител на ценна културно-историческа информация. Възниква въпросът - кое се остойностява и кое в коя сметка се вписва (2203, 2204?) – материалната стойност на предмета (която може да е нулева) или неговата културно-историческа стойност?
От практиката могат да бъдат изведени и други примери. Всички те сочат, че оценката на ДКЦ е сложен, многокомпонентен и продължителен процес, който зависи от много фактори, а не е единствено формално остойностяване на „материални активи“. Именно по тази причини той следва да е в съответствие с единни стандарти и критерии, адекватни и приложими в рамките на цялата страна, каквито до момента не са разработени. Необмисленото и прибързано формализиране на процеса, създава дори риска, паметници от един същи вид, с еднаква датировка, предназначение, степен на запазеност, информация, която носят и др., съхранявани в различни музеи, да имат различни оценки с големи разлики. Има опасност този подход да доведе до обезценяване на артефактите, което може да има непредвидими последици.
Тревожен е и фактът, че професионалистите от българските музеи в момента са принудени да поемат персонална отговорност за на практика - неадекватни оценки, като инвестират време и усилия в безсмислена и дори абсурдна дейност, която не могат да разположат върху основата на официално приети параметри.
Във връзка с процедурите по осчетоводяването на ДКЦ, в по-ранен етап Директорът на РАМ Пловдив доц. д-р К. Кисьов, води преписка с Министерство на финансите и други институции, която той любезно предостави на БНК на ИКОМ. В писмо на МФ до РАМ Пловдив (№ 45-00-16/05.11.2013 с копие до Сметна палата и Министерство на културата) се предлагат две възможни опции за решение на проблема: доколкото за даден актив не може да се извърши остойностяване, т. е неговата стойност не може надеждно и достоверно да се изчисли, той не следва да се признава и отчита като актив, тъй като не е налице изпълнението на регламентираните изисквания в т. 3.1 от НСС 16., а в заключение се казва:
„В тази връзка, за движимите културни ценности – експонати в музеи по смисъла на Закона за културното наследство, които като цяло попадат в обхвата на активите с историческа и художествена стойност, може да се приложи един от горепосочените подходи – да се отчитат счетоводно (задбалансово), когато могат да се оценят или да се отчитат оперативно и извънсчетоводно, само в натура, без стойност, при съблюдаване на изискванията на нормативните актове, издадени за тези цели от министъра на културата, когато за тях не може да се извърши надеждна оценка.“
Уважаеми дами и господа, г-да министри, позволяваме си да апелираме за вашето трезво решение, отчитайки комплексната проблематика, свързана с изключително отговорната дейност за изучаване, съхраняване и опазване на българското културно наследство, а не на неговото формално осчетоводяване!

Управителен съвет
на Българския национален комитет на ИКОМ
УС на БНК на ИКОМ
ул. акад. Г. Бончев, бл. 6; София 1113

Входящи номера на: Народно събрание – ПГ-716-00-10/24.11.2017
Министерство на културата – 45-00-206/24.11.2017
Министерство на финансиите – 92-00-474/24.11.2017